Красимир Костов започна петия си сезон в Ботев Враца и не бе никаква изненада, че бе избран за първи капитан на отбора това лято. 26-годишният вратар е и сред любимците на феновете - заради страхотните спасявания, постоянство, лоялност и отдаденост към клуба. Той е един от малкото футболисти, завършили университет, различен от НСА - има бакалавърска степен за учител по физическо възпитание от ЮЗУ „Неофит Рилски“, сега учи за магистър. Пред Gong.bg Костов разкри защо приема Ботев Враца като втори дом, как е станал вратар и какви са амбициите му на в личен и професионален план.
- Краси, какво те накара да останеш в Ботев Враца, след като имаше интерес към теб и от други отбори след края на миналия сезон?
- Харесва ми, че всяка година във Враца се надгражда и клубът търпи развитие. Веднъж акцентът е върху инфраструктурата, друг път - върху селекцията. Стъпка по стъпка се подобряват нещата.Този сезон в отбора 24-25 момчета, които могат да са титуляри. Това създава конкуренция, която ще даде резултати. Враца е моят втори дом, в което аз и семейството ми се чувстваме много щастливи. Всичко ни харесва, а и приятелите ни са тук. Освен това имам прекрасни отношения с ръководството на клуба и нещата между нас се получават много лесно. Бих казал дори, че договорът е формалност, а срокът му е без значение.
- Този сезон си титулярен капитан, какво означава лентата за теб?
- Горд съм от доверието, с което се ползвам в отбора. В същото време е и голяма отговорност, защото аз съм човекът, който прави връзката на играчите с треньора и шефовете. Приемам се и като обединител, тъй като много от съотборниците ми, особено новите, се обръщат към мен за всякакви неща извън футбола.
- Спомняш ли си как избра да застанеш на вратата?
- Разбира се. Майка ми е шивачка и ми шиеше фланелки, на които я карах да ми слага номера. Понеже с машината най-лесно се изписва „единицата“, всичките ме тениски бяха с №1. Освен това бях най-малък в махалата и логично ме пратиха на вратата. На мен пък взе, че ми хареса и изобщо не съм се пробвал на други постове. Освен това дядо ми, който вече не е между живите, е бил вратар, макар и на аматьорско ниво. Радвам се, че избрах този пост и никога не съм съжалявал.
- През миналия сезон спаси дузпа на Борислав Цонев срещу Левски, преди време отрази и удар на Тодор Неделев от бялата точка. Имаш ли тайна в ловенето на дузпи?
- Не, но и не се имам за майстор в това отношение. Нямам рецепта, нито разучавам съперниците. Залагам на инстинкта и рефлекса в моментната ситуация.
- Имал си късмета да пробиеш в мъжкия футбол - на кого си най-благодарен за това?
- Най-много на майка ми и баща ми, на които съм много благодарен. Това, което съм постигнал до момента, е 50% труд и талант от моя страна и 50% родителска подкрепа. Беше ми много труден като малък, но те бяха винаги до мен и ми помогнаха да преодолея трудните моменти, които не бяха никак малко след отиването ми в Благоевград. Откакто съм с Ивана и след раждането на сина ми Божидар, те са моята опора. Благодарен съм и на треньорите, които съм имал – най-вече на първия ми наставник Георги Киров който е от моето село Коларово. След това в школата на Пирин 2001 на Ивайло Андонов, Росен Пашов, Златински, Христо Войнов, Миро Митев, Александър Царевски, които бяха моите втори родители.
- Напоследък е модерно хората да си правят самооценки и футболът не прави изключение. Кои са твоите най-силни качества?
- Концентрацията и това, че никога не се предавам. Не само на мачовете, а и по време на тренировките. Имам и стабилна психика - една грешка не може да ме разклати. Освен това смятам, че успявам да вдъхвам увереност на хората пред мен. Да знаят, че могат да разчитат на мен.
- Не си от вратарите, които могат да разчитат на своя ръст. Как ще отговориш на хората, които твърдят, че футболистите с №1 трябва да са поне 185 см?
- От малък съм свикнал да не съм от високите. Това обаче повече ме мотивираше, отколкото да ме притеснява. Разбира се, че ръстът е предимство, но не е определящ фактор – има много добри вратари, които не са ръстови, но са много комплексни – като Ян Зомер и Кейлор Навас например. Следя ги внимателно, защото от тях мога да науча нещо. От Куртоа, който също е страхотен, няма какво да „открадна“, защото сме много различни като физически данни.
- А споделяш ли мнението на големия френски вратар Фабиен Бартез, че съвременните футболисти с №1 много си приличат и дори ги сравни с бройлери от птицеферма?
- Сега от вратарите се изисква много повече от това да пазят вратата си. Трябва да играят добре с крака, да влизат в комбинации със съотборниците си, а не както беше преди години – да изритват далеч топката. Затова тренировките са в тази насока и е логично да има еднотипност сред вратарите.
- Мина доста време, откакто беше част от младежкия национален тим. Загърби ли мечтата да играеш и за първия отбор? А за чужбина?
- Не само мечтая, но и работя здраво с надежда да дойдат по-добри времена за мен. Наясно съм, че вратарският пост е най-труден за трансфер в чужбина, но това е стъпало нагоре, което се надявам да изкача.
- Успя да завършиш висшето си образование – как се носят две дини под една мишница?
- Радвам се, че успях да завърша навреме.Хубаво е, човек да се ориентира по-рано за важните неща. Не ми беше трудно, може би защото още нямахме дете с моята приятелка Ивана. Мисля, че използвах свободното си време доста рационално и така завърших бакалавърска степен за учител по физическо възпитание. Сега уча магистратура за треньор на изявени деца и ученици във футбола. Още не знам къде ще ме отвее вятърът, както се казва, защото все пак имам още доста години във футбола. Но се подготвям, за да имам избор след това.
- Какви са целите пред Ботев Враца този сезон?
- Още преди първия кръг треньорът Росен Кирилов забрани да се говори за оцеляване и изпадане в съблекалнята. Със сигурност ще се борим за място в средата на класирането, този сезон имаме по-стойностен отбор. Искаме да зарадваме хората в града, които много обичат отбора и го подкрепят. Друг мотив за нас е да осигурим спокойствие на семействата ни, които всяка година също много се тормозят от тази неизвестност около бъдещето на Ботев.
1Коментар